Наличието на публичен резервен фонд не е достатъчно условие за поддържането на стабилността на пенсионната система, която е основана на разходопокривен принцип. Следователно, съществуването на този фонд не отменя необходимостта от цялостна реформа в социално-осигурителната система на страната в условията на застаряващо население. Необходимо е едновременно с наличието на този фонд да се провежда реформа, насочена към приватизиране на пенсионната система и постепенно преминаване към изцяло капиталонатрупваща система.
Препоръките, които можем да дадем, са свързани с цялостното подпомагане на частния сектор, а не преференциалното третиране на определена група от инвеститори или сектори. За да се привлекат повече инвеститори, трябва да се увеличи доверието в българската икономика. Така предприемачите ще имат някаква сигурност и очаквания, че ще достигнат печалби, компенсиращи риска. Сега инвеститорите срещат неблагоприятна и непредвидима инвестиционна среда главно заради преференциите, предоставени на отделни предприемачи. Друг важен факт е, че самото увеличаване на частния сектор в страната е предпоставка за привличане на инвеститорите за осъществяване на рентабилен бизнес.
Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма до края на месец септември. Общият размер на приходите и помощите възлиза на 20.85 млрд. лв., общите разходи са почти 15.9 млрд. лв., а излишъкът е 4 975.9 млн. лв.
Институт за пазарна икономика направи оценка на въздействието на “Наредба за управление и разпореждане с общински спортни имоти и съоръжения на територията на Столична община”. Анализът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
От години от Института за пазарна икономика (ИПИ) настояваме за реформиране на държавната социално-осигурителната система чрез нейната пълна приватизация и преминаване към капиталонатрупваща пенсионна система, по подобие на реформата в Чили през 1981 г. В условията на застаряващо население държавната разходопокривна система не може да осигури адекватни пенсии, а социалните осигуровки са непосилен товар за работещите и работодателите
Според данни от Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) , делът на контролираните цени в икономиката се е понижил от 21,3% за 2006 г. до 17,4% за 2007 година (за сравнение през 1991 и 1992 този показател е 14%, съответно 13,4%, а през 1996 година, 52,4%). Въпросите в случая са два – това много или малко е и дали тук се включват всички цени, върху които под една или друга форма държавата пряко оказва влияние (ако говорим за непряко влияние, то тогава би трябвало да включим всички цени).
Наскоро излезе статистика от Евростат, в която се сравняват страните-членки според минималната заплата в номинален размер. България се нарежда на последно място по този показател (виж графика 1), което често се използва от синдикалните лидери като аргумент в подкрепа на искането за увеличаване на минималната заплата в страната. Според проектобюджет 2009 г. се предвижда тя да се увеличи до 240 лв. (от 220 лв.).
Свободното движение на работна сила в рамките на ЕС продължава да е мит за българските граждани. Все още редица страни налагат ограничения срещу работниците от България (и Румъния) и това сякаш не притеснява българските управници. Почти не се е чуло някакво адекватно мнение по темата, да не говорим за заемане и отстояване на твърда позиция. В крайна сметка вече сме пълноправни членове на ЕС и сме в правото си да защитаваме националните интереси. Българските граждани са и европейски такива, и съответно имат правото да работят свободно на територията на ЕС.
Кризата на международните пазари все повече се усеща и в България. Това се отнася не само до спада на фондовата борса и повишаването на лихвените проценти, но и в нефинансовия сектор. Някои предприятия прекратяват или силно свиват дейността си, а предвиждани проекти се отлагат за неопределено време. Забавянето на икономическата активност се отразява неблагоприятно върху очакванията за следващите месеци. При такава ситуация възниква въпросът какво ще бъде отражението върху спестяванията и инвестициите в българската икономика, които са предпоставка за стопанския растеж.
Народните представители не успяха да проумеят икономическата логика зад внесените преди няколко месеца от депутата Мартин Димитров предложения за промени, касаещи изискването за минимален капитал при стартиране на бизнес и по-специално за регистрация на ООД. Идеята е свързана с намаляването на изискуемия капитал от 5000 лв. до 500 лв.
Икономически анализи на ИПИ, публикувани в пресата
Рубрика на ИПИ във вестник Дневник
Аргументи за частна пенсионна система в България