Word Format
Тази седмица на годишната среща на МВФ и СБ българското правителство предложи нов тип споразумение с МВФ - т.нар. "предпазно споразумение" - при което правителството има достъп до кредитна линия, която може да се използва при нужда. Това даде повод да се поднови дискусията по ролята на МВФ за българската стопанска политика, и по-конкретно - дали трябва да има такава. Когато МВФ сключва споразумения и дава кредити, той поставя определени условия пред правителствата и така намалява тяхната свобода на действие. Въпросът е дали повече свобода на правителствените политики означават по-добри условия за правене на бизнес. Най-общо, МВФ изисква: балансиран бюджет, равноправно данъчно третиране, отказ от субсидии за губещи предприятия, либерализация на външната търговия, приватизация на държавните активи. Неспазването на кое да е от тези изисквания от страна на правителството няма как да създаде по-благоприятна и справедлива среда за инвестиции в дългосрочен план. В този смисъл, МВФ показва повече икономическа рационалност от повечето местни "играчи" - политици, синдикати, бизнес асоциации. Несключване на споразумение с МВФ ще означава свобода за осъществяване именно на стопански политики, основани на протекционизъм, повече регулация, преференции и субсидии, но малко вероятно - на идеите за повече стопанска свобода и лична отговорност. |
(Word Format)