Word Format
Еуфорията от това, че България получава от Комисията на ЕС оценка "функционираща пазарна икономика" е най-малкото неуместна. Една от причините е, че от това пазарът не започва да функционира по-добре. Друго основание за по-разсъдително отношение е, че комисията не задължително отчита всичко и по най-правилния възможен начин. Ако някой свери миналогодишния доклад с този от средата на тази седмица, ще види описани едни и същи симптоми, но с различна диагноза. Повечето подобрения в пазарната среда се дължат на частния сектор и често напълно се разминават с дейността и реториката на правителството. Критериите Формално погледнато, както вече не веднъж е ставало дума, етикетът "функционираща пазарна икономика" се основава на шест групи показатели. В първата група ("равновесие между търсене и предлагане, либерализирани цени и търговия), заслугата на миналото правителството е, че в крайна сметка отстъпи пред настояванията на МВФ за нагаждане на администрирани цени (например на електричеството), но го планира за след изборите. И сегашното, и предишното правителство продължиха да въвеждат защитни мита, които увеличават разходите на потребителите вътре в страната, срещу чиято бедност инак те се борят. Средно претеглената митническа тарифна защита на България е с около 2/4 по-висока тази на Сърбия и два пъти по-висока от тези на Латвия и Литва. По повод втората група показатели ("липса на пречки пред навлизането във и излизането от пазара") разговорът засега е в бъдеще време. Фактически продължава натрупването на нови административни пречки. Една междуведомствена група преброи част от тези пречки, набеляза около 1/3 за облекчаване, не довърши работата, а междувременно новото законодателство въведе нови бариери, чийто брой е равен на почти половината от количеството, набелязано за облекчаване. Има един законопроект за намаляване на административните режими, но в момента правителството се занимава с това как да преформулира проекта, за да запази съществуващото положение. Всъщност напредъкът е по-малък от този, постигнат навремето от т.нар. комисия "Жотев". Третият тип показатели се занимава с "действащата правна система, включително защитата на правата на собственост и осъществимостта на договорите". И тук разговорът е в бъдеще време, но за разлика от предишните показатели, замисълът е не рядко в посока на изземване на собственост (включително спестявания в доброволни пенсионни фондове, земя за държавни проекти, ограничаване правата на ползване на гори и конфискация на имущество по подозрение на прокурор, намеса на прокурор в частно-правни отношения в защита на "държавен интерес", неопределим легално). Според едно решение на Конституционния съд от 2000 г. "държавата" е най-важният кредитор и има предимство пред всички останали. Но вече няколко правителства не намират сили да съберат вземанията на държавните фирми НЕК и Булгаргаз от недържавни стопански деятели. За сметка на това НЕК, БТК и пр. подхождат много сериозно към някои дребни риби. Четвъртата група индикатори е за прословутата "макроикономическа стабилност, подходяща ценова стабилност и поддържано здраве на публичните финанси, включително външните сметки". От първия от тези критерии в България се оплакват и синдикатите, и пресата, и онези, които биха се облажили от връщане към системата отпреди 1997 г. Поддържането на здравето на публичните финанси засега се случва заради преговорите с МВФ за ново финансиране. Механизмите на контрол върху публичните финанси (чрез Сметната палата и Финансовия контрол) са отчетени като "прогрес", макар съответното законодателство да забранява достъпа на обществото до знание за резултатите от този контрол. (Докато впрочем данъкоплатците нямат тази информация, здравето на публичните финанси ще се достига само благодарение на влиянието външни институции.) Приносът за достигане "финансов сектор, който е достатъчно добре развит, за да насочва спестяванията към производствени инвестиции" (петата група критерии) е най-вече на частния и с (85 на сто) чуждестранна собственост банков сектор. Той е около единадесет пъти по-голям като ресурс от обема на небанковите финансови институции (пенсионни фондове, застрахователни и инвестиционни дружества) и усилията да прилага изкуствено дишане на т.нар. фондов пазар едва ли могат променят каквото и да е в общото натрупване на капитал, сиреч на възможности за бъдещо развитие. Последният показател е "широко (обществено) съгласие относно принципите на стопанската политика". Тук оценката на комисията на ЕС фактически не се променя от 1999 г. Съгласието от 1999 г. постепенно, но сигурно се изпарява. Това си личи по изборните нагласи, включително от избора на президент м.г. и се лови без грешка от всички социологически проучвания. Резюме на развитията през 2002 Защо тогава оценката вече е "функционираща пазарна икономика"? Вероятно, защото комисията не се интересува дали това функциониране е "добро" или "лошо". Това изисква по-подробен и по-труден анализ, за който екипът на комисията няма ресурс и интерес да извършва. В крайна сметка, за да установява с възможната степен на обективност състоянието на процесите, този екип би следвало се занимава с анализ на политическия риск. Това не просто е извън неговия мандат: изследването на политически риск от институция като Комисията на ЕС би означавал намеса във вътрешните работи на суверенна страна.
Публикуването на годишните доклади на комисията е без съмнение политически акт. Той формира определени настроения сред избиратели в страните-кандидатки. Когато оценките са много подборни и реалистични, те съдържат и риск да се окажат неправилни. Затова и годишните доклади не обичат досадните подробности. Една от най-упоритите битки е срещу въвеждането на т.нар. мълчаливо съгласие. За неспециалистите може би ще бъде интересно да научат, че тази процедура вече е въведена във всички страни от първата група кандидатки (виж миналия брой), а също и в страни, които започнаха своите реформи съвсем наскоро, например в Сърбия. *Коментарът е публикуван отчасти във в-к "Сега" от 11 октомври 2002 г. |
(Word Format)