Институт за пазарна икономика

Mониторинг на ефективността на работа на общинските администрации

Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК): Открита процедура "Развитие на структурите на гражданското общество - ефективност и професионализъм за постигане на партньорство с администрацията и съдебната система"

Безумието Кремиковци

Ако има пример, който най-ясно да илюстрира всички неприятности, които могат и обикновено се случват, когато държавата реши да се захване с даден бизнес, то това безспорно е металургичният комбинат „Кремиковци”. Въпросното предприятие е вечно проблематично и очевидно в тежест на хората (визират се основно данъкоплатците). Дали в основата на всичко това не стои именно присъствието на държавата в собствеността и управлението на комбината? Дали точно преследването на други „по-възвишени” цели (обществени), а не обикновения стремеж към лична изгода и печалба (какъвто би имала всяка изцяло частна компания) не ни води към това безумие?

БСП предлага намаление на осигуровките... Браво!

Тази седмица изпълнителното бюро на БСП предложи осигуровките да намалеят с 2 процентни пункта от 1 януари 2009 г. По този начин най-големият коалиционен партньор заяви публично позицията си. Ако това се случи, правителството ще продължи за четвърта поредна година тенденцията за намаление на преките данъци. Което вече се доказа като успешна стратегия, от която печелят и работещите, и държавата.

Една напред, две назад

... Класацията Doing Business класира България на 103 място в света по цена и време за изваждане на различни лицензи, което е отстъпление с цели 18 места спрямо 2007. Въвеждането на 87 нови лицензионни режима при положение, че пречките пред бизнеса са твърде големи така или иначе, демонстрира липса на ясна стратегия и визия на политическо ниво за мястото на държавата в икономиката. Частният сектор е двигател на икономическия растеж, а когато той е възпрепятстван от държавата, обикновените граждани страдат от скромното покачване на доходите им.

ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ХАРЧОВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА (2000 – 2007)

Българското правителство обича да харчи нашето богатство, особено когато приближават избори. Изследване на Институт за пазарна икономика, публикувано днес показва, че за периода 2000 – 2007 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на малко повече от 6,5 млрд. лв. Разделена по години тази сума представлява средно малко над 2% от БВП на страната. Допълнителните разходи на правителството са най-много в годините, непосредствено преди парламентарни избори.

Икономика на корупцията

Пазарната икономика е система, която се уповава на схващането, че хората реагират на стимули. Корупцията се появява, когато стимулите пораждат възможност за нечестно възнаграждение и се изразява в действия, които ние всички виждаме осъзнато или неосъзнато. Статия на Реймънд Фисман и Едуард Мигел твърди, че ако обществото знае къде да търси, може да открие и да елиминира корупцията с икономически методи.

С пенсионери на море…

През изминалата седмица правителството роди „гениалната” идея да използва част от парите от излишъка за да изпрати 5000 пенсионери на почивка. Въпреки, че в случая говорим за пренебрежимо малка част от парите, предложението предизвика сериозни дискусии в медиите и обществото. Всъщност, ако има нещо хубаво в подобен тип „популистки” обещания, то е в това, че понякога наистина се прекрачва всякаква граница и хората спират… и се замислят за нещата из основи – в случая, дебатите някак естествено се отклониха от спора „на кой по-напред, по колко и как точно да раздадем парите?” и се насочиха по посока на това „какво всъщност трябва да правим, когато разполагаме с „излишни” пари?”

Изпълнението на бюджета до края на юли

... Като цяло изпълнението на бюджета до края на юли не изненадва. Растежът на данъчните приходи леко се забавя, вероятно поради по-ниската активност през летния сезон. По-важни обаче са намеренията на управляващите за съществено разхлабване на фискалната политика до края на годината, което ще създаде допълнителен инфлационен натиск. Нещо повече средствата ще бъдат преразпределени, но не към източниците на доходите – работещите в частния сектор, а към пенсионери, бюджетни служители и недостатъчно прозрачни обществени поръчки. По-добрите варианти за използването на излишъка са спестяването на средствата и за плащането на публичен дълг или за пенсионна реформа.